ИНДИЯ
Началото на Проекта „Хистореон” е поставено от Екатерина и Димитър Димитрови в Индия в 1986-89, където Екатерина Димитрова е лектор по български език в Делхийския университет. В този период тя започва да учи санскрит и да работи в областта на сравнителната палеография, сравнявайки българската глаголица с древната индийска азбука брахми. Там те общуват и се обучават при знакови фигури на Индийския научен и духовен елит, като Проф. Локеш Чандра, Проф. Сатияврат Шастри, Проф. Уша Чаудари, Гуру Дирендра Брамачари, Проф. Локеш Чандра, Рави Шанкар, Арх. Паулос Мар Грегориус и др. В резултат от тези взаимоотношения и окуражавани от Локеш Чандра и Дирендра Брамачари, Димитрови решават да продължат да развиват своите интереси в посока изследване и систематизиране на връзките между българи и индийци в древността. В 1988г. Екатерина Димитрова изнася открита лекция в Делхийския университет пред студенти и преподаватели, в която с нагледен материал илюстрира сходствата между глаголицата и брахми, която прави силно впечатление. В 1989г. Димитрова представя тези свои изследвания в рамките на „Летния семинар по български език” в СУ „Климент Охридски”, но те са приети негативно от казионната ни наука и не се създава песпектива за тяхното развитие. През септември 1989г. Екатерина Димитрова заминава за Лондон, за да продължи изследванията си и да завърши образованието си по санскрит. През март 1990г. там се премества цялото семейство Димитрови. Палеографските изследвания на Димитрови довеждат до синтез, който е публикуван в две части в кн.2 и кн.3 на списание „Ави-Тохол”:
– „Наблюдения върху формалната основа на глаголицата и старата санскритска писменост”, Ек. Димитрова, „Ави-Тохол”, книжка 2/1995г.
– „Идентификация на българската руническа писменост и на глаголицата в индовропейския ареал”, Ек.Димитрова, Д.Димитров, „Ави-Тохол”, книжка 3/1995г.
И до днес това е единственото аргументирано сравнение между трите азбучни системи. Впоследствие, Димитър Димитров развива своите изследвания към по-древни знакови системи, изследвайки шумерските, еламитските, египетските, хетските и др. древни писмености в контекста на възможен техен произход от древна знакова система разпространена от така наречената „Дунавска Цивилизация”. След запознаването му с дъгогодишните изследвания на Георги Велев на глаголицата, на нейната същност и произход, двамата в края на 2018г. издават книгата „Нашата Азбука Глаголицата, Смисъл-Георги Велев, Контекст-Димитър Димитров”, издателство „Хистореон”, 2018..Това е и първата книга на Издателство „Хистореон”, което Георги Велев, Христо Кожухаров и Димитър Димитров създават в началото на 2018г.
ОСНОВАВАНЕ
ВЕЛИКОБРИТАНИЯ
В Лондон Ек. Димитрова и Д.Димитров учат и работят, като продължават да развиват интересите и изследванията си в посока българската древност. Работата с която се издържат е, последователно, Димитрова (1990-95) и Димитров (1995-2001), на поста асистент- библиотекар в една от най-богатите в света природо-научни библиотеки на първото в света биологическо дружество “Linnean Society of London”. Димитрова развива своите научни интереси в „Британската Библиотека”, където започва изследване на „Лондонското Евангелие на Цар Иван Александър” и в „Indian Ofiese Library” (Индийски архиви) в Лондон, където продължава изследванията си върху санскрит. Димитров работи с библиотеките на “Royal Astronomical Society”, Geological Society” и „London Society of Antiquary”, както и с „ London Mеcological Sosiety”. Събираната и систематизирана информация те се опитват да направят достояние и на българското общество използвайки, доколкото им е възможно Българската секция на радио ББС (където Димитрова работи на хонорар/1991-2000/) и Лондонската секция на радио Свободна Европа, където Димитров работи на хонорар с авторски предавания/ 1991-1996/). В Лондон в 1991г. Димитрови се срещат с Юрий Стоянов, който по това време е специализант в института „Warwick”, където изследва Европейските средновековни ереси и връзките им с богомилството. Тези изследвания са синтезирани от него в книгата му “The Hidden Tradition in Europe” издадена в 1994г. от издателство „Пингвин”. Това е едно от най-задълбочените научни изследвания на религиозно-философско – политическия феномен Богомилство в световен контекст . В края на 1993 г. от Канада в Лондон пристига Димитър Табаков , стар емигрант, дългогодишен представител на Енциклопедия Британика в Латинска Америка. Там той събира уникална колекция от източници (главно арабски) за българската древност, която донася в Лондон. Макар и вече доста възрастен, Табаков притежава голяма духовна енергия и става един от катализаторите за реализация на няколко идеи, които тримата обединяват под предложеното от Димитров наименование „Хистореон”. И тримата са запознати с научната дейност извършвана от Димитър Съсълов и кръга около основаното от него дръжество „Българска Орда”, преди 1944. Постигнатите от този кръг високи стандарти в историческата наука са потвърдени за тях не само от източниците които са ползвали в библиотеките на Лондон, Оксфорд и Сао Паоло , но и от кантактите им с изследователи като Сър Стъвън Рънсиман, Д-р Джон Гудал, Проф. Джеймс Муди и др. Голямо влияние върху тях оказва и присъствието в Лондон тогава на Вера Гюлгелиева, която е познавала този кръг и разказва лични спомени за неговите водачи, Димитър Съсълов, Николай Станишев и Фани-Попова Мутафова. Постепенно се очертава решението за обединяване на усилията и възможностите в една организация, която да продължи делото на тези големи българи и на 1 декември 1994г. в Българското Читалище в Лондон е възстановено дружество „Българска Орда”. Възстановители са Димитър Табаков, Димитър Димитров, Чавдар Янев, Пламен Бейков,Екатерина Димитрова и Ерина Михайлова. Димитър Димитров пише основните документи и програма на дружеството, а по предложение на Юрий Стоянов се решава да се създаде негов орган, списание на което Димитър Табаков дава името „Ави-Тохол”, чийто първи брой излиза в началото на 1995г. Скоро след това Юрий Стоянов поема по своя научен и житейски път и не взема участие в развитието на проекта, но останалите започват да изпълняват начертаната научна и обществена дейност (виж „Българска Орда”).
Тук отбелязваме само три по- главни събития с научна и обществена стойност от този период. На 28-30.06.1997 „Българска Орда” организира Честване на паметта на Фани Попова-Мутафова в Лондон. Всред главните събития са Международен Исторически Симпозиум, панахида в Църква „Св. Иван Рилски” в Лондон, концерт в нейна чест в Лондонската Катедрала „Холи Тринити” с участието на Теодосий Спасов, Пламен Бейков, Деворина Гамалова и Зринка Микелич, концерт на Теодосий Спасов в Оксфорд, художествени изяви на творците Асен Ботев и Добри Добрев, съответно в Бърлингтън Хауз и „Холи Тринити” (снимки).
Международният Симпозиум, интердисциплинарен по своя характер, но посветен на Българите и тяхната Историческа и Културна Наследственост е с участие на учени от България, Англия, Шотландия, Италия и Нова Зеландия.Това е първото Международно представяне на проекта „Хистореон”, но е и първия подобен научен форум – ораганизиран от независимо българско научно дружество.
Между 1997 – 2000г. Димитър Димитров представлява Linnean Society of London и проекта „Хистореон” в Паневропейския генетически проект на Оксфордския университет и още 27 европейски научни институции, завършил с публикация в „American Journal of Human Genetics (2001).
Между 1998-2000г. Димитър Димтров участва в Интердисциплнарно проучване на еко и етно-системата на долината на р.Инд на университетите на Глазгоу (Шотландия) и Пешавар (Пакистан).
РЕГИСТАРЦИЯ
БЪЛГАРИЯ
В 2001Г. Димитър Димитров се завръща в България, където е избран за Народен Преставител в 39то НС (2001-2005). От контактите му с колеги и приятели и от опита му от чужбина се подчертава тенденцията казионната българска наука и българската държава да не изпозват потенциала на българските учени работещи в чужбина. Обсъжданията на този негативен обществено-политически проблем довеждат до избистрянето на идея, как той може да се промени. По негово предложение на…. е възстановен „ „Българския Царски Институт”, съществувал до 1944г., който има интердисциплинарен характер. Основатели са Димитър Димитров FLS, Екатерина Димитрова, доц. Явор Шопов, д-р Живко Желев, ак. Цветан Цветков, …. За пръв Председател на БЦИ е избран Проф. Димитър Съсълов, внук на основателя на „Българска Орда” Димитър Съсълов и световно известен астроном в Харвард.
В посока към развитие на взаимодействието между българската държава и българската диаспора, основна цел на БЦИ, Димитър Димитров става един от главните инициатори за създаване в НС на „Парламентарно Лоби за подпомагане на българите в чужбина” и негов зам.председател. Това е организация без аналог в историята на българския парламентаризъм, която за съжаление просъществува само в рамките на 39то НС. Едно от главните постижения на БЦИ в областта на технологиите през този период е създаването и развитието на уникалния био-тор „Биохумакс”, на основата на компост от калифорнийски червей, проект разработен от Христо Кожухаров в сътрудничество с Националния Център за Аграрни Науки..
ПРЕРЕГИСТРАЦИЯ
През всички тези години и различни противоречиви перипетии, главния орган за изява на проекта „Хистореон” си остава списание „Ави-Тохол”. В периода 2006- 2010 тогавашния главен редактор д-р Владимир Христов издава и два тома със събрани публикации, с които се отбелязва 15 годишнината на списанието. В 2015г. главен редактор става Иван Даракчиев, който чрез своето издателство „Дукати”се ангажира и с неговото финансиране. При участието на членове на БЦИ в няколко конференции, главно на исторически теми, многократно е била обсъждана темата за консолидиране на учените и различните дружества и организации за да отговорят на очакванията, които сами са генерирали в годините на прехода 1990-2000, но които са останали нереализирани 15 години по-късно. Димитър Димитров повдига този въпрос два пъти на традиционната историческа конференция във Варна и в началото на 2016г. се оформя идеята БЦИ да бъде пререгистриран с ново наименование, нова програма и ръководство, което да актуализира неговата позиция и да динамизира дейността му. Катализатор се явява и повдигнатия от Таня Доганова-Христова въпрос за състоянието на къщата на Райна Княгиня в София, която се руши от безстопанственост и безхаберие. Взето е решение за поемане на инициатива и конкретни дейности с цел възстановяване на къщата и превръщането и в музей. Така при поредната научна конференция, този път в гр. Горна Оряховица…, формално решението за това е взето, като за да не се извършва нова регистрация и за да продължи 20 годишната традиция на проекта „Хистореон”, се променя само името на БЦИ на „Инстиут на Свободните Изследователи Хисторен” (ИСИХ), като ИСИХ става продължител на БЦИ и приемник на неговата съдебна регистрация. Делегатите ( на практика Учредители на ИСИХ) на конференцията в Горна Оряховица възлагат на Димитър Димитров и Иван Даракчиев да извършат необходимите действия за реализиране на решението. Ръководството на БЦИ приема напълно аргументацията и целите на извършваните промени и … ИСИХ е вписан ….. Димитър Димитров и Иван Даракчиев са избрани за съ-председатели, а УС на …избира Явор Шопов за трети съпредседател.
Безспорно най-големият успех на ИСИХ досега е свързан с проекта за къщата на Райна Княгиня. След изготвяне на Предварителен проект, промяна на статута на къщата и превръщането и в паметник на културата и след одобрение на Подробен устройствен план от Софийска Община и Министертвото на Образованието и Културата, след 4години административни процедури къщата на Райна Княгиня на от…. има строително разрешение и виза за строителство!